130 години от рождението на Христо Стефанов

На 8 август се навършват 130 години от рождението на Христо Стефанов. За него Иван Пенаков казва: „Той беше типичен син на Добруджа - положителен и спокоен, твърд и трезв, привързан към земята и нацията си, без жестове, без шум, човек на ежедневния подвиг, който в изпълнение на най-висшия си дълг отива със спокойствие, без да счита, че с подвига си върши нещо извън реда на нещата, без да дири възмездия и възхвала".

Община град Добрич призовава всички свои граждани, нека на този ден да си спомним за този достоен българин и всеки от нас поднесе цвете на неговата възпоменателна плоча /на сградата на бившия Дом на книгата/.


Биография
Христо Стефанов е роден на 8 август 1887 г. в Котел, в многолюдното семейство на Стефан х. Матеев и Стефана х. Генчо Холевич, свързано с националноосвободителните борби против османското господство. След опожаряването на града през 1894 г. семейството се преселва във Варна, където Христо учи в местната прогимназия. През 1909 г. с успех завършва и Земеделското училище в Садово. По време на Балканската война се сражава като запасен офицер на фронтовата линия, а през Първата световна война е военен агроном. От този момент нататък Христо Стефанов отдава своите сили и енергия на земята и на хората в Добруджа. Неговото стопанство в Добричко обхваща 350 хка земеделска площ. В него се използва най-модерната за времето си техника, доставяна от Австрия, САЩ и Германия, а получаваните високи резултати му носят славата на едно от образцовите стопанство в района. 
Към средата на 20-е години на миналия век Стефанов се насочва и към общественото поприще. През 1927 г. е избран за председател на Земеделската камара в Добрич - организация на земеделци, която ги подпомага и защитава техните интереси при производството и пласирането на продукцията. Две години по-късно той спасява от глад след неурожайна година добруджанци, като доставя от Банат зърнени храни на ниски цени за посев и храна. През ноември 1928 г. Стефанов се включва активно в политическия живот като член на управляващата тогава в Румъния Национал-църънистка /селска/ партия. Този негов избор несъмнено е свързан с все по-популярното сред добруджанци разбиране, че за българската кауза може и трябва да се работи и чрез румънските партии. На 4 май 1930 г. той е избран за сенатор от Добрички окръг. Дейността му в сената трае по-малко от година, но за това време Стефанов се бори за справедливото решаване на поземления въпрос в областта. 
Национал-църънистите падат от власт през април 1931 г. Веднага след новите избори в Добрич започва да излиза в-к „Обнова" с отговорен редактор Любен Станчев. Вестникът пропагандира идеята за обединяване на всички българи в Румъния в единна непартийна организация с културно-просветен и стопански характер. Скоро започва и подготовката на „Първия конгрес на българското малцинство в Румъния", който трябва да се състои на 6 септември. Сенаторът участва активно в организирането на форума. В самото му навечерие - на 2 септември 1931 г., към 18.30 часа той е убит в центъра на Добрич. Убиецът стреля от упор и дори не прави опит да избяга. Повален на улицата от револверните изстрели, Стефанов издъхва на път към болницата. Убийството му предизвиква остра реакция сред всички обществени кръгове в тогавашна България, разглежда се в Народното събрание и става повод, българското правителство да изпрати поредната писмена нота на румънския премиер. Във нушителна българска манифестация се превръща и погребението на Христо Стефанов в Добрич. В знак на протест и траур всички български магазини, работилници и кантори в града са затворени, а хиляди хора изпращат българския сенатор до неговия последен дом. 
В знак на признателност и уважение към живота и делото на Христо Стефанов на 5 октомври 1941 г. на лобното му място в центъра на Добрич е открита възпоминателна плоча, а с министерска заповед № 2191 от 27 юни 1942 г. неговото име се дава на близкото до града село Айорман /дн. Стефаново/.

Биографичните данни са съставени по статията на Благовест Няголов „Лично отмъщение или политически атентат?", поместена в „Премълчани имена. Портрети на бележити добруджанци", съставител Йордан Дачев, Добрич, 1996 г., 32-48с.

Нагоре